ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеПотребителски групиВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Стихотворения (:
Сря Дек 05, 2012 11:17 pm by Stubborn

» Випсана медитация
Вто Юли 03, 2012 9:01 pm by maksimus

» Грег Брейдън - Седемте огледала на Есеите
Пон Юли 02, 2012 11:26 pm by pavli82

» Контрол над ума
Пет Юни 15, 2012 8:22 am by pavli82

» В момента чета..
Вто Май 29, 2012 6:32 pm by Oxus

» Представяне
Вто Май 29, 2012 3:50 pm by vlad81

» Защо будистите и тибетските монаси са гологлави?
Пон Май 14, 2012 9:56 pm by Oxus

» Информация
Пон Май 14, 2012 7:44 pm by maksimus

» Ще ви споделя, каква мечта имам
Пон Май 14, 2012 7:24 pm by pavli82

Most active topics
Позитивно мислене
Представяне
В момента слушам ...
Стихотворения (:
В момента чета..
Контрол над ума
Любима литература
Информация
Рисунчици :=)
Моето есе :))
Top posters
Oxus
 
maksimus
 
Stubborn
 
pavli82
 
Fahrendir
 
Silveto
 
taniaJM
 
Yuleto
 
vlad81
 
neno.apostolov
 
Statistics
Имаме 24 регистрирани потребители
Най-новият потребител е piopi5706

Нашите потребители са написали 127 мнения in 27 subjects
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 9, на Сря Мар 14, 2012 2:21 am

Share | 
 

 Моето есе :))

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Stubborn

avatar

Брой мнения : 22
Join date : 16.03.2012
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Моето есе :))   Пет Мар 16, 2012 8:20 pm

Всички някога сме писали есета или текстове с есеистична форма, или просто разсъждения по даден въпрос, който ви вълнува. Предлагам тук да ги споделим и коментираме. sunny
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stubborn

avatar

Брой мнения : 22
Join date : 16.03.2012
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Моето есе :))   Пет Мар 16, 2012 9:09 pm

Хайде, аз ще съм първа. Държа да подчертая, че държа на критика и я намирам за градивна, ще се радвам да чуя мнение Smile))

С всеки изминал ден се убеждавам все повече и повече, че искам да уча психология..Защо?! Изумяват ме хората, изумяват ме техните действия, техният начин на мислене, тяхното нехайство, равнодушие, агресия, злоба, лицемерие, завист, егоизъм. Мисля си, че психологията ще ми помогне да си обясня този тип поведение. Или по-скоро имам нужда да вярвам в това. Имам нужда да вярвам, че има логично обяснение за безумията на съвремието ни.

Светът е хубав, живота е хубав, но хората, виж те са друго нещо. У тях остана по-малко. Обичат по-малко! Усмихват се по-малко! Говорят по-малко! Слушат по-малко! Търсят по-малко! Мечтаят по-малко! Забавляват се по-малко! Вярват по-малко! Молят се по-малко! Борят се по-малко!

Както и да го погледнеш, както и да го мислиш, всичко хубаво, всичко положително е по-малко! Доброто деградира. Изчезва, заличава се, измества се от отрицателното. Скоро ще се превърне в мит, легенда, ще се питаме „-Какво беше добро?” - и няма да знаем отговора.

Омразата е повече! Агресията е повече! Лъжата е повече! Лицемерието е повече! Безразличието е повече! Злото е повече... И най-лошо и пагубно от всичко е бездействието.

Чувствали ли сте се някога сякаш живота ви минава на бавен кадър? Сякаш вие сте само страничен наблюдател? И си тук, и те няма.

Така се чувствам аз доста често, да не кажа винаги.. Седя си и се чудя на хорската глупост. Нима сме толкова заблудени, че не осъзнаваме, че живота е нещо относително, днес си тук, утре може и да не си. Всички проблеми се решават с думата „утре”. Виновни са винаги безпаричието и другите- никога ние. Децата ни са много шумни, най-добре е , ако са пред компютъра и не вдигат врява, не се цапат и не правят бели.

Губим си времето да решаваме чужди проблеми, не защото сме заинтересувани и изгаряме от желание да помогнем, а за да докажем, че точно НИЕ имаме всички отговори и знаем как да разрешим всеки проблем.

За собственото ни нещастие виновен е винаги страничен човек. По-лесно е да търсиш вината в другите, отколкото в себе си. Трудно е да признаем грешка. Дори сме склонни да я повторим, само и само да не ни се наложи да си признаем. И това повторение на грешката ние сами го избираме.

Трябва да разберем, че грешките ние ги правим. Трябва да разберем, че от нас зависи да ги поправим. За нещастието, болката, пак ние сме виновни. Трябва да разберем, че личното ни щастие се крие вътре в нас, зависи от нас, не бива да допускаме то да зависи от друга личност. Трябва да разберем, че неуспехът е неприемливо понятие, защото всеки наш опит е успех и всяко усилие да постигнеш целта си е малка победа. Трябва да разберем, че лакомията е излишна. В този свят има достатъчно за всички от всичко и материалното, и духовното. Трябва да разберем, че не бива да се променяме, за да се харесаме. Ако искаш промяна – направи я заради себе си, не заради мнението на околните. Трябва да разберем, че има разлика между последица и наказание. Последицата е следствие от нашите действия и тя е сигурна, винаги я има, докато наказанието.. Е, има го, но не е задължителен елемент, защото виновни има, но не всички виновни са наказани.

Сами трябва да определим в какво да вярваме, за какво да се борим, за какво да мечтаем, какво искаме от този живот. Дали ще вярваме в любовта, приятелството или живота след смъртта е наше лично право, освободено от масовите предразсъдъци.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Oxus
Admin
avatar

Брой мнения : 37
Join date : 13.03.2012
Age : 28
Местожителство : Перник

ПисанеЗаглавие: Re: Моето есе :))   Съб Мар 17, 2012 1:28 am

Вени, приятелко любима! Smile Смятам, че е много хубаво есето! Smile Една част особено ми харесва:

Цитат :
Доброто деградира. Изчезва, заличава се, измества се от отрицателното. Скоро ще се превърне в мит, легенда, ще се питаме „-Какво беше добро?” - и няма да знаем отговора.

Представяш ли си ако верно се стигне до там? Laughing Аз обаче не! Докато има хора, като теб, мен и още много други, доброто винаги ще съществува! А нашите деца ще бъдат по-големи носители на светлина и от нас. Razz

Обаче не бъди толкова строга с днешното човечество! То е, като едно малко дете, което не знае и греши, но търси и учи! Не можем да му се сърдим за това. Всеки е на различен етап в своите уроци. А и не забравяй, че всеки път когато се концетрираш в-у негативно, ти пропускаш нещо позитивно. :p Наблюдавам как доста хора не спират да се оплакват, колко зле били всички(нямам предвид теб), но в това си занимание те няма как и да намерят нещо по-различно. А пък аз виждам едно изключително богатство на изумителни хора около мен! Бог определено ме обича! Razz Само трябва да измисля, как да ви преселя всички в моето еко селище мечта, което смятам да създам, за да не сте ми толкова далече Razz Laughing
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://sites.google.com/site/esoterikmind/
Stubborn

avatar

Брой мнения : 22
Join date : 16.03.2012
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Моето есе :))   Пет Мар 23, 2012 10:34 pm

Ето нещо по-позитивно тогава Very Happy

Любовта в нас

И сега, какво? Пак ли ще плачеш? От изгрев до залез стоиш на хълма, гледаш в нищото и се давиш в собствените си сълзи. Виж се на човек не приличаш! Очите ти подпухнали, червени... Цялата си пребледняла и трепериш, сякаш за теб живота е спрял. И до кога ще я "караш" така? Мълчиш, дума не смееш да кажеш, защото знаеш, че всичко, което казвам е

истина! И с години мислите ти да се реят в пространството, "принцът" на бял кон няма да се появи от там.

Защо си се отчаяла? Ти не знаеш ли, че любовта не се търси, тя идва в момент когато най - малко очакваш... Не ми ли вярваш? Не?! Мислиш, че няма любов? А би ли ми обяснила защо плачеш? Мразиш я ?!... Та нали не вярваше, че я има, как може да мразиш нещо, което не съществува? Мислите ти са разсеяни, противоречиш си!

Слушай сега... Любов има, просто не те е намерила. Та нали тя е причината да ставаме сутрин, за какво живеем, ако не за да обичаме и да бъдем обичани? Любовта не се състои в думите "Обичам те",не!! Това са силни думи, но повечето от нас не осъзнават това и ги изричат без да ги чувстват. Това е най - страшното нещо, което може да направи човек - да даде

надежда на някого, без да има чувства към него. Равносилно е на това да сложиш камък в ръцете на просещ слепец, оправдание - няма!

Любовта е безумна радост и ужасна болка! Ще попиташ защо безумна радост? Е, ще има ли смисъл живота ни без любов? Не! Ние сме човешки същества от плът и кръв, и любовта е заложена във всеки от нас. Този копнеж да си нужен и желан, радостта от факта, че правиш някого дори малко щастлив. Всеки миг, в който сте само "ти" и "той" , и сякаш времето за вас е спряло, и нищо не е в състояние да ви откъсне един от друг... Силната прегръдка, нежната целувка, грейналото лице в мига, в който го видиш отново, като изгрева след тъй дългата нощ. Има ли по - щастлива от теб в този момент? Не, нали?!...

Е, сега е момента да ме попиташ защо я наричам ужасна болка... Има хиляди хора по света, един от друг по - различни, нали не мислиш, че първия срещнат, ще бъде точния човек?О,не мила, съвсем не! Много "жаби" трябва да целунеш, докато се появи "принца" . От всяка грешна целувка ще те боли, ще мислиш, че светът е свършил, ще ти се иска да избодеш очите си, за да не го виждаш...Да издереш кожата си, за да заличиш целувките и прегръдките му, ще ти се иска да изтриеш всичко от главата си, защото ти си го обичалата толкова чисто и искрено, а той само си е играел с чувствата ти. Не си получила дори капчица любов и това те разяжда от вътре, карате да изпитваш ужасяващата болка на самотата , празнотата и тъгата.

Периодът на мъка и тъга в теб е доста по - дълъг от миговете ти на щастие, но въпреки това, ако имаше възможност да промениш нещата не би го сторила нали? Не би заличила тези малки капчици щастие, които галят душата ти, тъй както утринната роса гали най-нежните и красиви цветя. Много хора пропиляват бъдещето и мечтите си, защото им е отнело прекалено много време да съберат парченцата от "разбитите" си сърца.

Какво се оказва, че е по - добре да не се влюбваме! Уви, колкото и да не искаме, любов е имало и ще има, независимо дали искаме или не. Тя е механизма на живота и само времето е достатъчно мъдро, за да разбере колко могъща е любовта. А ти мила, си застанала на кръстопът... Ти решаваш дали ще пропилееш младостта си в сълзи, чакайки "принца" да се пови, или ще изтриеш сълзите си, ще се вземеш в ръце и когато любовта реши да се докосне до теб, ти ще бъдеш готова за нея! Не оставяй болката да те съсипе и да унищожи шансовете ти за успех. Допиши сама приказката на собствения си живот.

Но, коя съм аз, че да те съдя? И аз като теб се надявам любовта да се появи, макар че ми се иска да мисля, че любов няма, за да спестя мъката си... Но уви, знам, че я има….

А сега спри да плачеш! Хайде, съмна се вече нека да си ходим, стига сме стояли на този хълм. Започва нов ден, започни и ти живота си от днес, може би "принцът" е по - близко, от колкото си мислиш.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Моето есе :))   

Върнете се в началото Go down
 
Моето есе :))
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Езотеричен Разум :: Произведено от нас :: Лично творчество-
Идете на: